А на мен ми звучи и доста наивно.
„Подходящия за мен мъж“ – а ти дали ще си подходяща за него? Как ще разбереш от пръв поглед дали е подходящ за теб, ако не му дадеш шанс, ако не го опознаеш? Ти самата какво можеш да му предложиш?
От друга страна, нямаш много време за опознаване. Вече си била в дълга и безперспективна връзка (защо бе, защо???), нормално е да не искаш да повтаряш грешката си.
„Истинска любов“ - а другите любови не са ли истински?
Извинявай, но звучиш като наивно момиче, което очаква принца на бял кон, упс, на бял мерцедес, който да звънне на вратата и да го отнесе на ръце до палата си.
С годините хората започват да гледат по-сериозно на обвързването, имат повече изисквания, не са склонни да си затварят очите за някои недостатъци на отсрещния, нито пък да правят компромиси. Нормално е. Но е и основната причина толкова много хора да остават самотни.
Въпросът е не къде да срещнеш мъжа, а какво да правиш, когато го срещнеш. Как да познаеш, че е подходящ, как да го привлечеш, как да го задържиш... А всичко това става с проба и грешка, с опознаване... И всичко това иска време, с което не разполагаш.
Да, по принцип човек може да си срещне половинката и на 40+, и на 50+, ама това са редки изключения. Масово положението е сам/сама с котките.
Не знам как човек може да се измъкне от този омагьосан кръг, без да се наложи да прави сериозни компромиси. Мога само да посъветвам жените да не си хабят младостта с безперспективни връзки. Максимум 3 години и няма ли стъпка напред към семейство и деца, да късат. За да не се стига до положението да питат „в кой пенсионерски клуб ходят по-запазени и интересни мъже“...